По стъпките на Таньо Войвода
Всяка година от 30 май до 2 юни се провежда вече станалият традиционен поход "По стъпките на четата на Таньо войвода". Идеята на това родолюбиво дело, организирано от общините Тутракан и Попово е да се популяризират светли примери от нашата история.
Четата на Таньо войвода е втората чета, организирана от българската емиграция в Румъния, която на 17 май 1876 год. слиза на Тутраканския бряг при с. Пожарево, паралелно с четата на Христо Ботев и навлиза в поробена България.
Четата, състояща се от 28 души влиза в три сражения и дава девет жертви в 11-дневния си поход към Балкана, опитвайки се да окаже подкрепа на сливенските бунтовници в края на Априлското въстание. Тя минава покрай 30 селища в Лудогорието и Поломието без да получи почти никаква подкрепа от изплашеното местно население.
Ботевата чета е разгромена при връх Околчица, а четата на Таньо Стоянов (Таньо войвода) при Керчан баир до дн. село Априлово, община Попово. И двамата войводи в съзнателната си саможертва загиват в последните сражения.
По традиция на 2 юни на Керчан баир пред паметника на Воеводата приключва националният поход „По стъпките на четата на Таньо войвода” с поднасяне на венци, тържествен концерт, много гости и импровизиран събор.
За своята дейност, свързана с организирането и популяризирането на похода, през 2005 год. на д-р Анатолий Кънев е присъдено званието „Почетен гражданин на град Попово”.
XXV-ия поход през 2010 г. е дейност по Проект № BG051PO0001-4.2.03/29 "По следите на миналото за достойно бъдеще" по Оперативна Програма „Развитие на човешките ресурси”. Водещата организация на проекта е Община Попово, а партньори са КПД "Родно Лудогорие" – София и ОУ "Св. Климент Охридски" – гр. Попово.
За повече информация за събитието посетете: 
КПД "РОДНО ЛУДОГОРИЕ"
Таньо Стоянов Куртев наричан още Домусчиев, Уйгунсуза и Циарбекирски е роден на 5 април 1846г. в гр.Сливен. Израства в заможно и многочислено семейство. Този свободолюбив младеж става член на основания от Левски революционен комитет през 1871 г. в родния му град. Именно Левски го определя за Апостол в Търговищко, Омуртажко, Котленско и Добричко. Той го снабдява с пълномощно от 15 ноември 1872 г. Скоро обаче Таньо е арестуван и откаран в Цариград, а след това заточен в Диарбекир. Възползвайки се от обстоятелството, че е калебент и може свободно да се движи в града, той избягва на 14.02.1875 г. Добира се до Цариград, а оттам с кораб до Сулина и Браила. През август 1875г. е извикан в Букурещ и определен за апостол в Сливенско. Стига до Варна, където получава инструкции от идващия от Цариград Иваница Данчев. После минава през Дулово, където го чакат поп Харитон и Стоил войвода. През Тутраканско се прехвърлят в Олтеница и се срещат с П. Хитов. По предложение на Н. Обретенов и Ботев, Таньо отвежда момците от Турномагуреле в Олтеница, където застава начело на втората емигрантска чета със знаменосец Велко Дачев Тишев, писар Петър Иванов Русков и водачи на четата Стефан Заралията и Йовчо Кеяпенчев.
Те преминават в България едновременно с Ботевата чета на 17 май 1876 г. Шест часа преди Козлодуйския десант един каяк с 28 души акостира при с. Пожарево -Тутраканско. Точният път е установен под ръководството на Борис Илиев. Той минава покрай 30 селища в Лудогорието и Поломието. Макар и обезверени те не се връщат, а продължават напред, давайки няколко сражения на преследвачите си и урок по героизъм. Дали желязната воля на войводата или любовта към България е крепяла тези момчета?