По стъпките на Таньо Войвода

Последна промяна от Понеделник, 03 Септември 2012г.

Печат

Всяка година от 30 май до 2 юни се провежда вече станалият традиционен поход "По стъпките на четата на Таньо войвода". Идеята на това родолюбиво дело, организирано от общините Тутракан и Попово е да се популяризират светли примери от нашата история. 

Четата на Таньо войвода е втората чета, организирана от българската емиграция в Румъния, която на 17 май 1876 г. слиза на Тутраканския бряг при с. Пожарево, паралелно с четата на Христо Ботев и навлиза в поробена България. 

Четата, състояща се от 28 души влиза в три сражения и дава девет жертви в 11-дневния си поход към Балкана, опитвайки се да окаже подкрепа на сливенските бунтовници в края на Априлското въстание. Тя минава покрай 30 селища в Лудогорието и Поломието без да получи почти никаква подкрепа от изплашеното местно българско население.

Ботевата чета е разгромена при връх Околчица, а четата на Таньо Стоянов (Таньо войвода) при Керчан баир до дн. село Априлово, община Попово. И двамата войводи в съзнателната си саможертва загиват в последните сражения.

Денят 27-ми май - единадесетия ден от стъпването на българска земя, четата се разполага на височината и организира набързо защитата си. Дъждът започнал още през нощта не спирал. Барутът овлажнял. Врагът ги нападнал от четири страни. Битката била тежка, а четата се разпокъсала на малки групи, които водели отделни сражения. В това сражение падат двама убити. Вечерта, при кратко затишие, Таньо повел хората си, но в подножието на хълма ги изненадват и влизат в ръкопашен бой. И тук след смела борба с врага пада убит Таньо войвода. Силната му десница размахвала ятагана и преди да издъхне погубил шестима от неприятелите, помагайки на другарите си да се отдалечат. Трупът му останал да лежи върху родната земя, която обичал повече от всичко! В подножието на хълма Керчан баир, заедно със залязващото слънце, изгаснала и последната искра от Таньовата чета. Знамето на четата било поискано от Цариград. След битката оцелелите Таньови другари са подложени на диво преследване. Голяма част от тях са заловени, бити, изтезавани и затворени. Освободени са след дадената амнистия през август 1876 г. Четирима от четниците са заточени и се завърнали след Освобождението на България. Четата оставя светла диря в българската история. И в яркия Априлски огън на 1876 г., винаги ще свети искрата на Таньо войвода, символ на родолюбие и саможертва.

По традиция на 2 юни на Керчан баир над село Априлово пред паметника на Войводата приключва националният поход „По стъпките на четата на Таньо войвода” с поднасяне на венци, тържествен концерт, много гости и импровизиран събор.

За своята дейност, свързана с организирането и популяризирането на похода, през 2005 г. на д-р Анатолий Кънев бе присъдено званието „Почетен гражданин на град Попово”.

XXV-ия поход през 2010 г. бе дейност по Проект № BG051PO0001-4.2.03/29 "По следите на миналото за достойно бъдеще" по Оперативна Програма „Развитие на човешките ресурси”. Водещата организация на проекта е Община Попово, а партньори са КПД "Родно Лудогорие" – София и ОУ "Св. Климент Охридски" – град Попово.


За повече информация за събитието посетете: КПД "РОДНО ЛУДОГОРИЕ"

 

Таньо Стоянов Куртев наричан още Домусчиев, Уйгунсуза и Циарбекирски е роден на 5 април 1846 г. в гр. Сливен. Израства в заможно и многочислено семейство. Този свободолюбив младеж става член на основания от Левски революционен комитет през 1871 г. в родния му град. Именно Левски го определя за Апостол в Търговищко, Омуртажко, Котленско и Добричко. Той го снабдява с пълномощно от 15 ноември 1872 г. Скоро обаче Таньо е арестуван и откаран в Цариград, а след това заточен в Диарбекир. Възползвайки се от обстоятелството, че е калебент и може свободно да се движи в града, той избягва на 14.02.1875 г. Добира се до Цариград, а оттам с кораб до Сулина и Браила. През август 1875 г. е извикан в Букурещ и определен за апостол в Сливенско. Стига до Варна, където получава инструкции от идващия от Цариград Иваница Данчев. После минава през Дулово, където го чакат поп Харитон и Стоил войвода. През Тутраканско се прехвърлят в Олтеница и се срещат с П. Хитов. По предложение на Н. Обретенов и Ботев, Таньо отвежда момците от Турномагуреле в Олтеница, където застава начело на втората емигрантска чета със знаменосец Велко Дачев Тишев, писар Петър Иванов Русков и водачи на четата Стефан Заралията и Йовчо Кеяпенчев.

Те преминават в България едновременно с Ботевата чета на 17 май 1876 г. Шест часа преди Козлодуйския десант един каяк с 28 души акостира при с. Пожарево -Тутраканско. Точният път е установен под ръководството на Борис Илиев. Той минава покрай 30 селища в Лудогорието и Поломието. Макар и обезверени те не се връщат, а продължават напред, давайки няколко сражения на преследвачите си и урок по героизъм. Дали желязната воля на войводата или любовта към България е крепяла тези момчета?